Виртуална реалност в рехабилитацията… Старши рехабилитатор Калин Бошев пред „ФАКТИ“

Прилича на компютърна игра, но всъщност е терапевтична система, проектирана специално за рехабилитация с реални медицински цели. Технологията не замества медицинските специалисти, а работи съвместно с тях и вече рутинно се прилага в работата на отделението. Какво още? Пред „ФАКТИ“ говори старши рехабилитатор Калин Бошев, който работи в отделението по рехабилитация и физиотерапия в УМБАЛ Бургас и е единственият сертифициран тренер на VR Medical за България.

– Г-н Бошев, в УМБАЛ Бургас вече използвате виртуална реалност в рехабилитацията. Какво всъщност представлява системата VR Medical?
– Най-просто казано – това е нов начин да накараме пациента да се движи с желание. Поставят се VR очила и човек попада в различна среда – може да е в парк, на морския бряг, сред звезди или в плодна градина. Там изпълнява задачи – мести предмети, пази баланс, „пазарува“, прескача препятствия. Изглежда като игра, но всъщност зад всичко стои медицинска програма с конкретни цели. Ние задаваме упражненията според състоянието му и следим в реално време как се движи – колко градуса повдига ръката, какъв е обемът на движение, колко бързо напредва.

– При какви пациенти я прилагате?
– Използваме я при пациенти след операции – например смяна на раменна или колянна става, след счупвания или травми. Много добре се отразява и при хора с неврологични проблеми – множествена склероза, Паркинсон, хемипареза след инсулт. Работим и върху баланс, координация, дори върху памет и концентрация. Подходяща е и за деца, защото форматът е интересен и ги увлича.

– Прилича на компютърна игра, но всъщност е терапия. Каква е спецификата?
– Спецификата е в това, че докато пациентът „играе“, той реално прави точно определени лечебни движения. Например една наша пациентка, Недка Вълчева, която беше със сменена раменна става, сподели нещо много показателно: „За болната ръка е малко уморително, но по време на играта не усещаш болката. Имаш чувството, че се занимаваш с нещо приятно. Вече мога да вдигам ръката нагоре.“

Това е огромната разлика – когато човек не мисли постоянно за болката, той се отпуска и се движи по-смело.

Потапянето във виртуалната среда намалява страха от движение, а страхът често е по-голям проблем от самата травма.

– Технологията може ли да замени специалиста?
– Не. И няма как. Тя е инструмент в ръцете на терапевта. Ние избираме програмата, задаваме натоварването, следим безопасността. Системата отчита данни, но човекът, който ги тълкува и взема решения, е специалистът. Това е съвместна работа между технология и професионален опит.

– Системата позволява работа едновременно с двама пациенти. Как се случва това?
– Да, можем да работим паралелно с двама души, като за всеки има индивидуална програма. Например единият работи върху баланс, а другият – върху подвижност на горен крайник. Софтуерът следи резултатите поотделно. Това ни позволява да сме по-ефективни, без да губим личния подход към пациента.

– Какви са отзивите до момента?
– Хората реагират много позитивно. Често чуваме: „Не усетих кога мина времето“ или „Искам още един рунд“. За пациент с двигателен дефицит това – да се „озове“ на морския бряг и да лови риба – носи удоволствие, което стандартната рехабилитация трудно може да даде. А когато има удоволствие, има и мотивация. А мотивацията е половината лечение.

– Как се промени рехабилитацията през годините?
– Преди разчитахме основно на стандартни упражнения – понякога еднообразни и болезнени. Днес технологиите ни дават възможност да направим терапията по-прецизна и по-човешка. Можем да измерваме напредъка до градус, да променяме натоварването в реално време и да ангажираме пациента емоционално. Рехабилитацията винаги е била движение. Сега просто добавяме среда, смисъл и преживяване към това движение. И резултатите се виждат.